На тази дата преди 15 години е сключена първата космическа сватба

...
На тази дата преди 15 години е сключена първата космическа сватба
Коментари Харесай

10 август 2003 г. - Първата космическа сватба!

На тази дата преди 15 години е подписана първата галактическа женитба в историята.

Руският космонавт Юри Маленченко (41 г.) се дами за обичаната си Екатерина Дмитриева (26 г.) посредством конферентна връзка сред Земята и Международната галактическа станция. 

Така двамата  си споделят " да " на разстояние 380 км един от различен. Космонавтът, който неотдавна се бил развел с предходната си жена, изискал ръката на Катя, преди да излети в Космоса през декември 2002 година

Решението за галактическа женитба обаче бе признато на нож от съветската галактическа организация, която забрани сходни бракове за в бъдеще.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

258 г. – В Рим е изгорял свети Лаврентий Римски.

610 г. – Ислям: Мохамед започва да получава Корана от Господ чрез ангела Габриел.

654 г. – Евгений I е определен за римски папа.

955 г. – Състои се Битката на Лехското поле – решителна победа за Ото I, държател на Източното Франкско кралство над маджарските вождове Булчу, Лел и Сур.

1500 г. – Португалският мореплавател Диого Диаш открива случайно остров Мадагаскар.

1535 г. – Жак Картие кръщава откритата от него река в Канада Сейнт Лорънс.

1675 г. – Положен е главният камък на Кралската обсерватория в Гринуич.

1792 г. – Френската гражданска война: В Париж тълпата нападна двореца на Луи XVI и арестуват него и фамилията му.

1809 г. – Еквадор обявява самостоятелност от Испания.

1821 г. – Мисури става 21-вия щат на САЩ.

1846 г. – Основан е Смитсъновия институт – огромен научноизследователски център и най-големият музеен комплекс в света.

1848 г. – От Познан отпътува първият полски влак.

1876 г. – В Онтарио (Канада) е извършен първият в света междуградски телефонен разговор.

1909 г. – Открита е жп линията Левски – Свищов (51 км).

1913 г. – Подписан е Букурещкият контракт, който поставя край на Междусъюзническата война.

1915 г. – Осъществен е сполучлив експериментален полет на първия български аероплан в Божурище, издигнат от изобретателя Асен Йорданов.

1920 г. – Първа международна война: Подписан е Севърският договор между държавите-победителки в Първата международна война и Османската империя.

1943 г. – В България е основан Национален комитет на Отечественият фронт.

1948 г. – В САЩ дебютира първото предаване скрита камера (Candid camera) с продуцент Алън Фунт, откакто отсептември 1947 с огромен триумф върви радио предаването скрит микрофон (Candid microphone) на същия продуцент.

1954 г. – В САЩ е забранена комунистическата партия.

1970 г. – Подписана е конвенция за облекчение на визовия режим между Народна република България и Република Кипър.

1971 г. – Филиалът на Софийския университет „ Климент Охридски “ в Шумен прераства във Висш педагогичен институт.

1974 г. – Установени са дипломатически връзки между България и Тайланд.

1985 г. – Френските секрети служби потапят кораба Рейнбоу Уориър, принадлежащ на интернационалната екологическа организация Грийнпийс.

1985 година – Майкъл Джексън откупува за 47,5 млн. долара правата за издаване на песните на Бийтълс.

1987 г. – Официално е открит паметникът 1300 години България, ситуиран в градинката пред Национален замък на културата в София.

1990 г. – Апаратът на НАСА Магелан влиза в орбита около Венера и стартира да картографира повърхността ѝ.

1990 година – Дванадесет арабски страни вземат решение да се опълчват на Ирак с военна мощ във връзка санексията на Кувейт.

1991 г. – По време на обновителни действия се срутва най-високата в света структура – мачтата на Варшавскоторадио (висока 646,176 метра); умират трима души, а 12 са ранени.

2000 г. – Ражда се 6-милиардния гражданин на планетата Земя.

2001 г. – Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон за основаването на Международен трибунал за закононарушенията на режима на Червените кхмери.

2003 г. – Юрий Маленченко става първият човек, който подписва брак в космоса.

2015 г. – С промени в Закона за българското поданство става допустимо 500 000 поданици на Република Македонияс българско съзнание да получат поданство, единствено с джука декларация.

Родени

1296 г. – Ян Люксембургски, люксембургски аристократ, крал на Чехия († 1346 г.)

1397 г. – Алберт II, император на Свещената Римска империя († 1439 г.)

1520 г. – Мадлен Валоа, кралица на Шотландия († 1537 г.)

1792 г. – Пьотр Плетньов, съветски стихотворец и книжовен критик († 1865 г.)

1814 г. – Анри Нестле, швейцарски фабрикант, създател на Нестле († 1890 г.)

1845 г. – Абай Кунанбаев, казахски стихотворец и публицист († 1904 г.)

1854 г. – Милан I, Сръбски крал († 1901 г.)

1858 г. – Георги Тодоров, български боен деятел († 1934 г.)

1860 г. – Панталей Баджов, български образован деятел(† ? г.)

1865 г. – Александър Глазунов, съветски композитор и диригент († 1936 г.)

1868 г. – Пол Варбург, американски банкер († 1932 г.)

1872 г. – Велико Йорданов, български публицист († 1944 г.)

1873 г. – Уилям Ърнест Хокинг, американски мъдрец, представител на персонализма († 1966 г.)

1874 г. – Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ († 1964 г.)

1875 г. – Стоян Киркович, български доктор, академик († 1960 г.)

1877 г. – Франк Маршал, американски шахматист († 1944 г.)

1881 г. – Мануш Георгиев, български бунтовник, деятел на ВМОРО († 1908 г.)

1882 г. – Кимон Георгиев, министър-председател на България († 1969 г.)

1883 г. – Панайот Лазаров, български бунтовник († ? г.)

1887 г. – Сам Уорнър, американски бизнесмен († 1927 г.)

1900 г. – Анри Ей, френски психиатър († 1977 г.)

1902 г. – Арне Тиселиус, шведски биохимик, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1948 г. († 1971 г.)

1902 година – Норма Шиърър, канадска актриса († 1983 г.)

1904 г. – Никола Мутафчиев, български футболист († 1963 г.)

1909 г. – Лео Фендър, американски откривател († 1991 г.)

1912 г. – Жоржи Амаду бразилски публицист († 2001 г.)

1913 г. – Волфганг Паул, немски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1989 г. (†1993 г.)

1921 г. – Йон Негойцеску, румънски публицист и стихотворец († 1993 г.)

1924 г. – Жан-Франсоа Лиотар, френски мъдрец († 1998 г.)

1930 г. – Асен Селимски, оперен артист

1933 г. – Дойл Брансън, професионален покер състезател

1939 г. – Вера Сойчевска Антич, писателка от Република Македония

1941 г. – Александър Вълчев, български инженер († 2012 г.)

1943 г. – Первез Мушараф, пакистански пълководец и политик

1947 г. – Ян Андерсън, музикант (Jethro Tull)

1950 г. – Робин Пилчър, английски публицист

1951 г. – Стефка Оникян, българска певица

1957 г. – Андрей Краско, артист († 2006 г.)

1959 г. – Розана Аркет, американска актриса

1960 г. – Антонио Бандерас, испански артист

1960 година – Емануил Йорданов, български политик

1962 г. – Даниел Вълчев, български политик

1964 г. – Георги Стайков, български артист

1965 година – Клаудия Крисчън, американска телевизионна и кино актриса

1966 г. – Хосам Хасан, египетски футболист

1969 г. – Милен Щърбанов, български футболист

1971 г. – Рой Кийн, ирландски футболист

1973 г. – Анди Хикс, британски професионален състезател на снукър

1979 г. – Владимир Николов, български футболист

1982 г. – Девън Аоки, американска актриса и топмодел

1982 година – Шон Мърфи, британски състезател на снукър

Починали[редактиране | редактиране на кода]

258 г. – Свети Лаврентий, християнски светец (* 225 г.)

725 г. – Плектруда, франкска благородничка (* ? г.)

1535 г. – Иполито Медичи, италиански кардинал (* 1511 г.)

1536 г. – Франсоа III (Бретан), френски дофин, херцог на Бретан (* 1518 г.)

1706 г. – Фьодор Головин руски посланик и общественик, адмирал (* 1650 г.)

1720 г. – Себастиан дьо Бросар, френски композитор (* 1655 г.)

1759 г. – Фернандо VI, Крал на Испания (* 1713 г.)

1802 г. – Франц Епинус, немски физик (* 1724 г.)

1844 г. – Александра Николаевна, велика съветска княгиня (* 1825 г.)

1868 г. – Хаджи Димитър, български бунтовник (* 1840 г.)

1896 г. – Ото Лилиентал, немски пионер в авиацията (* 1848 г.)

1905 г. – Максим Костов, български бунтовник (* 1876 г.)

1910 г. – Лазар Паяков, български икономист и политик (* 1860 г.)

1925 г. – Асен Даскалов, български бунтовник (* 1899 г.)

1945 г. – Робърт Годард, американски академик, конструктор и откривател в региона на ракетната техника (* 1882 г.)

1946 г. – Георги Машев, български художник (* 1887 г.)

1965 г. – Георги Стаматов, български артист (* 1893 г.)

1970 г. – Асен Христофоров, български публицист (* 1910 г.)

1972 г. – Хайнрих Менг, немски доктор (* 1887 г.)

1977 г. – Грете Бибринг, австрийски доктор (* 1899 г.)

1978 г. – Хелън Рос, американски психоаналитик (* 1890 г.)

1979 г. – Валтер Герлах, немски физик (* 1889 г.)

1980 г. – Георги Димчев, български бунтовник (* 1916 г.)

1987 г. – Марко Минков, български книжовен историк (* 1909 г.)

1992 г. – Ариберт Хайм, немски офицер (* 1914 г.)

2000 г. – Владимир Смирнов, български трагичен и кино артист (* 1942 г.)

2001 г. – Станислав Ростоцки, съветски режисьор (* 1922 г.)

2003 г. – Жак Дере, френски кино-режисьор (р. 1929 г.)

Празници

Християнски църкви – Свети Лаврентий, патрон на Рим, Биргу (Малта), Канада, Шри Ланка, комедиантите,библиотекарите, учениците, подрастващите във възрастта на пубертета, готвачите.

България – Професионален празник на готвачите (отбелязва се от 2005 г.)

Еквадор – Ден на независимостта (от Испания, 1809 г., дефинитивно извоювана на 24 май 1822 г., национален празник)

Италия – Празник на град Алба и Тиволи

 

Obekti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР